Хвърляне на пари от балкона - така депутатът от Демократична България

...
Хвърляне на пари от балкона - така депутатът от Демократична България
Коментари Харесай

Бюджетът се озова на ръба на пропастта

Хвърляне на пари от балкона - по този начин депутатът от " Демократична България " Владислав Панев разказа щедростта на 48-ото Народно заседание с новите данъчно-осигурителни и бюджетни промени за 2023 година Нищо не може да спре националните избраници да се " погрижат " за електората - ни политическа рецесия, ни война, ни инфлация, ни криза... Нито даже очертаващата се вероятност страната да функционира без бюджет доникъде на 2023 година

Когато преди три месеца министърът на финансите Росица Велкова разгласи, че служебният кабинет няма да показа план на бюджет за 2023 г. и оставя това на редовно правителство с парламентарно болшинство зад тила си, мнозина взеха решение, че е добър ход. Защото по този начин ще бъдат озаптени мераците на политическите партии за " сватбарско наддаване " (определение на ГЕРБ за програмата на ПП).

Сметките на служебното държавно управление обаче излязоха криви. Депутатите въобще не се впечатлиха от ограничаването пред държавните финанси, което допуска да се простират в рамките на в този момент настоящия бюджет най-малко в първите няколко месеца на новата година. При все по-ясно очертаващите се предварителни избори през пролетта същински бюджет евентуално ще имаме чак към юни. Което на доктрина значи до тогава приходната и разходната част на бюджета да бъдат замразени на равнищата от тази година с единствената опция за известни вътрешни разбърквания.

Политическите сили в Народното събрание обаче не се удържаха и родиха всевъзможни оферти за нови данъчни отстъпки, помощи и компенсации в други закони, без да се интересуват по какъв начин това ще се отрази на " замразения " бюджет. Не се впечатлиха и от предизвестията на финансовото министерство за

 

разгръщане на дупката в хазната с нови 3-4 милиарда лева

 

над недостига от 6 милиарда лева, заложен от тази година.

Като коледни пожелания хвърчаха из въздуха идеите на Българска социалистическа партия, " Продължаваме промяната ", Движение за права и свободи, ГЕРБ, " Възраждане " за по-високи пенсии, заплати, помощи, компенсации, обезщетения, данъчни отстъпки. Някои от предложенията бяха отхвърлени, само че все по този начин неразбираемо продължава да бъде с какъв брой на минус ще излязат сметките на страната, когато бъде изработен същинският й бюджет след няколко месеца.

За пръв път обаче огромните дарове в коледния чувал на Народното събрание са за бизнеса. Парламентът единомислещо гласоподава нарастване на обезщетенията на компаниите и другите небитови консуматори на електрическа енергия, като страната следващата година ще покрива почти 80% от сметките им за ток. Така схемата за компенсиране става най-мащабната държавна стратегия с годишен разход от над 13 милиарда лева - съвсем с размерите на финансирането на пенсиите. 

Депутатите не се вслушаха в предизвестията на финансисти и икономисти за съществено стесняване на обезщетенията и подпомагане единствено на дребните компании и обособени предприятия след разбор на потребностите им. Оставиха се да бъдат уверени от работодателските организации, че това в действителност не са помощи, а връщане на парите на бизнеса, дадени за " голословно безценен ток, търгуван на зле функциониращата електроенергийна борса ".

Последваха лицемерни призиви към бизнеса

 

след този жест да не подвига, а даже да смъкна цените

 

Едва ли някой чака това да се случи, така като компенсации за ток има и през тази година, само че това не е укротило инфлацията. Вместо това има впечатляващ растеж на печалбите на някои браншове и компании.

Големият проблем е дали следващата година облагите на държавните енергийни сдружения, към които ще се причислят и частните производители и търговци на ток, ще стигнат за покриване на гигантския разход от над един милиард лв. месечно за компенсиране на небитовите консуматори. Вместо тези средства да бъдат подарени на компании, чиито продажби останаха незасегнати от рецесиите през последните две години, можеше да бъдат ориентирани към по-полезни за обществото разноски.

Другият коледен подарък за бизнеса са понижените ставки Данък добавена стойност, въведени по време на коронавирус пандемията - от временни те стават постоянни и даже обгръщат нови артикули. Както и се предполагаше, един път отворена, кутията на Пандора не може да се затвори. И следващата година ресторантьорите ще продават с 9% Данък добавена стойност, макар че пандемия и ограничавания няма. Спестените от налога 150 млн. лева естествено няма да се отразят в цените, а отново ще отидат в ресторантьорите (наред с по-големите обезщетения за ток). И следващата година с нулев ДДС ще бъдат хлябът и брашното, само че за понижение на цени и дума не става. Безсрочна става ставката от 9% за услугите на туроператорите, бебешките храни и пелени и книгите, а към тях се прибавят вестниците и списанията.

От всички тези промени ефектът за хазната ще е 520 млн. лева по-малко доходи от Данък добавена стойност през 2023 година МФ към този момент предизвести, че поради удължение действието на по-ниските ставки с актуализацията на бюджета през юли плануваните приходи от този данък тази година няма да се изпълнят.

 

Това усилва риска пред най-големия приходоизточник

 

в хазната следващата година.

" Проблемът с диференцираните ставки Данък добавена стойност приема огромни размери. Те основават и доста компликации с администрирането. До 2020 година диференцираната ставка бе единствено една - за туристическите услуги. Сега изключенията стават непрекъснати. Накрая естествената ставка ще стане 9%, а изключението - 20% ", предизвести Людмила Петкова, зам.-министър на финансите. 

Но нямаше кой да я чуе. Пред вероятността след три месеца още веднъж да отидат на избори депутатите с огромно болшинство гласоподаваха понижените данъци. Вероятно и с ясното схващане, че единственото, което се реализира, е нарастване на маржа на търговците. Или както искрено си призна Красен Кралев /ГЕРБ/ - вносителят на предлагането да се подари още една година 9% Данък добавена стойност на ресторантьорите: " Кога да ги подпомогнем, в случай че не в този момент? ".

 

 

-------

По 300 лева ще има за всички от сърце

Диляна Димитрова

 

Социалните разноски у нас в последно време като че ли са пропаднали в заешката дупка от страната на чудесата и се подчиняват единствено на инцидентния принцип, че " едно хапче те смалява, а друго те уголемява ". Почти всяко решение е наивно до нелепост и лишено от логичност. Ако това беше обратимо, несъмнено можехме по-лесно да го преглътнем. Но в обществената система един път дадени права не се лишават. Така че днешните неточности най-вероятно ще останат да ни тежат за дълги години напред.

От множеството законопроекти в отиващия си парламент политическата воля даде късмет на един-два закона, които даже няма да влязат в действие преди приемането на постоянен бюджет за 2023 година Така че те ще служат единствено за брошка в електоралните срещи вместо късото време в пленарна зала да бе отдадено на по-полезни занятия.

Абсурдният " спор " за решението и децата от втори до четвърти клас да получават еднократни помощи за началото на образователната година, които сега са 300 лева и се дават в първи и в осми клас, демонстрира равнището на управническо мислене.

 

" А за какво навръх втори, трети и четвърти клас? ",

 

попита общественото министерство. " Ние желаеме за всички, само че все отнякъде би трябвало да стартираме ", отвърнаха Георги Гьоков и Корнелия Нинова от Българска социалистическа партия. Никой не изясни за какво да вземем за пример не се усили помощта за раждане на дете - безспорно разноските към това събитие не отстъпват на тези към първия звънец. Тя стои замразена на 250 лева за първо дете, 600 лева за второ и 300 лева за трето, като се вижда и от сумите, че тук страната си играе на демографски ускорител, вместо да огледа действителните потребности на едно семейство.

Без смяна са и детските надбавки. Вярно е, че тяхното значение избледня с една от дребното сполучливи обществени ограничения - същински данъчни облекчения за деца, само че надбавките се дават по рентабилен аршин и това разрешава с тях да се поддържат действително нуждаещи се фамилии, а не всички.

Еднократните помощи за началото на образователната година наподобяват нелогични и на фона на друга мярка, която по всяка възможност ще откри болшинство в Народното събрание - безвъзмездни учебници за всички деца. Ако отстраняваме разноските за учебници, то за какво в действителност избираме да подкрепяме тъкмо втори, трети и четвърти клас? Родителите на деца в шести и седми клас да вземем за пример имат доста по-големи разноски, тъй като с помощта на чудесата на нашата просветна система частните уроци са стандарт, а не изключение. Разходите за зрелостниците не са неизбежни, само че също не са дребни, даже и да приказваме единствено за таксите на университетските консултанти, а не за балните рокли.

Ако пък излезем от просветителните особености, въпросът става още по-сложен. Помощта за децата с най-тежки увреждания - над 90%, да вземем за пример си стои 930 лева от 2016 година Разходът за нейното нарастване би бил нищожен, само че пък лимитираният кръг получатели евентуално не въодушевяват задоволително насочените към избори депутати.

 

Непокрити групи има и измежду пенсионерите,

 

макар невиждано многото нараствания в последните 12 месеца. Пенсионерите в най-безнадеждно състояние - най-възрастните и с най-ниската пенсия (социалната за напреднала възраст, която е 247 лева.) ще изкарат зимата без спомагателна поддръжка.

Самата система за обществено подкрепяне остава нереформирана. В последния вероятен миг бе признат законът за обществено подкрепяне, който е един от най-отлежалите. С него обществените помощи ще стартират да се равняват по най-логичното мерило за тях - линията на бедността, която за 2023 година е 504 лева, а не по необикновено смешната сума от 75 лева месечно обезпечен най-малък приход. Само че това ще стане не от 1 януари, а от 1 юни, а до тогава, както и в този момент, линията на беднотия ще си остане единствено за сведение.

Ако фамилните и обществените помощи, изброени дотук, страдат от добре познати дефицити, то с минималната заплата тази седмица се развихри същинска и непредвидена комедия от неточности. Първо Българска социалистическа партия предложи неработещо решение, като в устрема си да обезпечи допустимо най-голям размер на заплатата през парламентарни принадлежности (по предписание тя се дефинира от държавното управление, а не от депутатите) внесе смяна в Кодекса на труда, която няма по какъв начин да бъде изпълнена, защото изисква да се употребяват данни, които към уречените периоди липсват. След това ГЕРБ и Политическа партия предложиха редакция, с която забъркаха още по-голяма каша, тъй като желаеха минималната заплата да стане от съществена брутна, т.е. в нея да влязат и добавките за клас. От полемиката пролича, че едните вносители - от ГЕРБ, не знаят какво влиза в брутната заплата. Като видяха отпора на Българска социалистическа партия и синдикатите пък, другите вносители - Политическа партия, смениха позицията си и обявиха, че ще гласоподават за съществена заплата. На пръв взор - огромна комедия, само че на втори е същинска покруса.

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР